Дъждовник

Salamandra salamandra(L., 1758)

 

Митологичната Саламандра (Salamandra) е същество, което много прилича на истинския саламандър (Дъждовника) по форма и големина, но се e смятало, че се ражда от лавата на вулканите и живее в огъня. В германската митология също е дух на огъня. Според гръцко поверие, предшестващо средновековието, саламандъра не гори в огъня, а преминава през него и го гаси. От тук идва и второто широко разпространено име на вида – огнена. Петниста е наречена заради окраската си. От християнска гледна точка в миналото е смятана за посланица на Ада.

 

Описание на вида

Дъждовникът достига средно 20 – 22 см. Той е лъскавочерен, изпъстрен с разнообразни по форма и големина жълти или оранжеви петна. Постоянни са петната по задушните жлези, върху бедрата и основата на крайниците. Коремът е черен и с по-малко петна. Зад очите на дъждовниците се намират две бобовидни образования – паротидни жлези, от които при силно раздразнение или уплаха отделя бял отровен секрет. Същият се отделя и от кожата на животното, но в по-малки количества. Този секрет съдържа отровата саламандрин, която може да умъртви дребно животно. Действието и е нервно паралитично – симптомите на отравяне са повишено кръвно налягане, конвулсии, парализа и спиране на сърцето. Заради белият отровен секрет някъде го наричат още и млечник. Повечето животни го избягват като плячка, но макар и рядко жълтоухата водна змия и смока мишкар го ядат.

 

Разпространение

Дъждовникът е разпространен от Западна Европа до Иран. Среща се в Корсика, Апенинския полуостров , Балканския полуостров, Северна Африка, Мала Азия и Сирия. Непознат е за Великобритания и Ирландия. 13 от 16-те подвида живеят в Европа

В България са описани два подвида на дъждовника – S. s. salamandra и S. s. beschcovi Obst, 1981. Първият е разпространен по почти всички планински и гористи местности на страната, а вторият – в Югозападните части (в Пирин ).

 

Местообитание

Обикновено в планините се среща до горната граница на широколистните гори. Обитава влажни стари гори с подлес и храстова растителност, главно в близост до бреговете на реки и потоци. За убежище му служат паднали дървета, подкопани от водата дървесни корени, камъни, скални пукнатини, опадалата стара шума, подземни дупки на други животни, прогнили дънери. Той е силно влаголюбиво животно, така че в сухи и припечни места е невъзможно да го срещнете. Дъждовникът не се справя добре и с водата – попаднал далеч от брега е възможно да се удави.

 

Биология

Активен е от ранна пролет – март/април при температура около 9°С до късна есен – октомври/ноември и изпада в хибернация при 2 – 4°С. Размножителния период настъпва през есента и след пролетното събуждане – протича основно на сушата, но и в стоящи и бавно течащи плитки водоеми. Оплождането е вътрешно, като мъжкият отделя сперматофор, който женската приема с клоаката си. Оплодителната способност на сперматозоидите се запазва в половите пътища на женската 3 години, което означава, че тя може да „ражда” още две години без да среща мъжки.

Развитието на ларвите в тялото на майката продължава до около 10 месеца, което зависи от условията на живот. У нас „раждането” става през пролетта и есента (с прекъсване през лятото ) в чисти, студени и сенчести водоеми, като понякога това са извори, корита на чешми и др. Метаморфозата протича за 4 – 6 месеца съобразно температурата на околната среда и „родените” през есента дъждовници зимуват във водата. След завършването на ларвния стадий излизат на сушата, като при това са достигнали 5 – 6 см. дължина. Започват да се размножават на 3 – 4 годишна възраст. В природата продължителността на живота и достига 10-12 години.

Тази наша саламандра включва в менюто си бавно подвижни животни – главно голи охлюви, по-рядко дъждовни червеи, стоножки, мокрици, паяци и насекоми, както и техните ларви. На лов излиза във влажно време – по време на дъжд и непосредствено след него, както и нощем, а в сухите и топли дни прекарва неподвижна в скривалището си. Ларвите се хранят с дребни водни животни – ларви на насекоми, червейчета, ракообразни и др.

 

Ето и някои наименования на Дъждовника на различни езици:

Дъждовник, Огнена саламандра, обикновенна саламандра – български
Пятнистая саламандра,  Огненая саламандра – руски
Fire salamander, European salamander, Spotted salamander – английски
Salamandre terrestre( S. commune ), S. tachetee, S. de feu – френски
Salamandra-de-fogo – испански
Feuersalamander – немски
Mlok skrnitý – чешки

 

 

Автор: Георги Глушков

Подобни публикации:

Споделете в мрежата!

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>